Албания

Албания

Разберете повече - общо

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Шчипърѝя, интерпретира се като „Земята на орлите“, но всъщност произлиза от думата shqip, в превод – „разбира“, т.е. „Земята на разбиращите се“) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.

Площта на Албания е 28 750 квадратни километра, с 362-километра брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 километра граница с Гърция на юг и общо 438 километра граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.

Албанските алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[7] В централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск. Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m надморска височина. Това са най-недостъпните райони на целия в Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.

 

Долината на река Валбона в Албанските алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято ширина достига до 50 километра в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 километра, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони. Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни. На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море. Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскотопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания. Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от 1/3 между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 квадратни километра. Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напоените площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.

Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие. Средните температури в низините са около 7° през зимата и 24° през лятото, предпопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предпопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси. Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.

 

Държава Кипър

Информация за нощния живот

Остро

 

 

Информация за културата и историята

 

 

Durrës - апартаменти до брега на морето

Durrës - апартаменти до брега на морето

Durrës, Албания
Имаме удоволствието да предожим на вниманието Ви, уютни апартамент до брега на морето в Durrës   Повече информация

За съжаление в момента няма оферти за екскурзии на това място.