Информация за културата и историята

Името „Гърция“ на старогръцки и катаревуса е Ελλάς, а на димотики – Ελλάδα, но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр. Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки „Ίωνας“). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – „berdzeni“, което на грузински означава мъдри. В Средновековието гърците смятат себе си за наследници на римляните (ромеи), а терминът елин се използва за означаване на езичниците. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г. Стара история Гръцки хоплит и персийски воин в битка, 5-ти век пр. Хр. В Гърция се зараждат първите европейски цивилизации – цикладската в Егейско море, минойската на о-в Крит и микенската в континентална Гърция. По-късно се развиват редица градове-държави, някои от които създават колонии по бреговете на Средиземно море (вкл. днешните южна Италия и Франция), Мала Азия и Черно море. Техният културен и икономически разцвет дава началото на т.нар. Класически период на Гърция, когато се полагат основите на демокрацията, на европейската наука, архитектура, литература, изкуство и философия, най-вече под опеката на Атина. Между 499 и 449 година преди Христа Атина в съюз със Спарта водят серия от успешни войни с Персия. Разривът между Атина и Спарта след края на гръко-персийския конфликт довежда до Пелопонеските войни, които значително отслабват в икономическо отношение и двата полиса. Тези междуособици стават причина за възхода на Тива, а на по-късен етап – и на Македония, която под ръководството на Александър Велики обединява гръцкия свят и нанася окончателно поражение на Персия. В този период гърците завладяват огромни територии и основават свои градове в централна Азия и северна Африка. Походите на Александър поставят началото на Елинистическата епоха и разпространението на гръцката култура над голяма част от античния свят. Близо два века след началото на тази епоха – през 146 г. пр. Хр., римляните завладяват Гърция и слагат край на културния подем. Много гърци бягат от римската власт в свои градове из Близкия изток и Африка, като Александрия, Антиохия и Селевкия. Римската империя възприема много аспекти на гръцкото общество и бит, включително митологията и методите на строителство. Пантеонът в Рим, ярък пример за гръцко архитектурно и религиозно влияние в Римската империя Към 330 година след Христа упадъкът на Рим е очевиден, и в резултат на смесването на римската и гръцката култури на изток се обособява Византия с център Константинопол. В края на 5-ти век Западната империя престава да съществува, и Византия остава единственият пряк наследник на Рим. Византийската империя просъществува още 1123 години – до 1453 година, когато е окончателно завладяна и унищожена от османските турци. Гръцката интелигенция от Византия впоследствие избягва в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на Ренесанса, който е повлиян от древногръцките произведения на изкуството и философия. Въпреки това гръцкият народ запазва своята идентичност под османско владение благодарение на гръцката православна църква. Между 1821 и 1829, гръцкият народ води успешна война срещу османската власт (Гръцка революция) и през 1830 година се създава независимата Първа гръцка република. За първи министър-председател е избран Йоанис Каподистриас, но след неговото убийство Великите сили установяват монархия начело с баварския принц Ото (Отон). През 1843 година избухва въстание срещу неговото управление, в резултат на което се създава нова конституция. Въпреки това Ото продължава да управлява авторитарно, което става причина за детронирането му през 1863 година и идването на власт на датския принц Вилхелм под името Георгиос I. През 1877 година премиер става Харилаос Трикупис, който ограничава кралската власт и чието управление се характеризира с икономически подем и развитие на инфраструктурата